Ели Видева (р. 1955 г.)
„ДЪРВО” („ДЕРЕВО”)
Болгарские поэты
Перевод: Владимир Стафидов
Ели Видева
ДЪРВО
Кленът вънка се съблича.
Хвърля листите ръждиви
и кафявите си длани
в есенно небе забива.
Къса го на дъжд и вятър,
дето през стъклата влиза
с барабанен звън направо –
предвещава дълга зима.
С облаци металносиви,
като с ризница завързан,
кленът болка е съблякъл.
Дните си, изръждавели
в нескопосаното лято
хвърлил е насред площада.
И като човек тъгува –
предстои му дълга зима.
Ели Видева
ДЕРЕВО (перевод с болгарского языка на русский язык: Владимир Стафидов)
Клён на улице разделся,
Сбросив ворох рыжих листьев.
И кофейные ладони
В небо тянутся со свистом.
Разгулялись дождь и ветер.
И стучатся прямо в окна.
Барабанит здесь – не где-то,
Обещает зиму долгой.
Небеса в кольчугах серых
Грозным облаком нависли.
Клён от боли сбросил бедный
Ржавых дней своих страницы,
Неудавшегося лета
Среди площади центральной.
Зиму ждёт по-человечьи
Он с тоскою нереальной.